Дори сега министрите не могат да се насилят да признаят какъв фарс е била цялата идея, тъй като Пекин най-накрая е изгонен от плановете си. Сграда на завод Sizewell C на брега на Съфолк.
Във впечатляващ подвиг на правителството, изгонването на проекта CGN – китайската държавна енергийна компания, известна преди като China Guangdong Nuclear Power Group – изисква малко повече от бележка под линия в прессъобщение, обявяващо замяната му с пари на данъкоплатците.
Всъщност за необученото око изглежда така, сякаш двете събития са почти несвързани, когато, разбира се, са много.
Факт е, че правителството беше принудено да стане 50% акционер в Sizewell C заедно с френската EDF. Първо, защото китайците бяха изпратени да се мобилизират след силен натиск от страна на висши депутати от Торите; второ, защото EDF не искаше да увеличи експозицията си; И накрая, защото не можа да намери друг желаещ да замени CGN.
Министрите дори не желаят да ни кажат какво струва тази игра с Пекин, освен да кажат, че правителството сега е горд собственик на „исторически дял от £700 милиона“ в ядрена централа, която все още е на повече от десетилетие от създаването си построена.
Човек предполага, че голяма част от тази оценка е главно цената на изплащането на китайците, но е възмутително, че служители отказват да разкрият точния брой въз основа на крехки твърдения за това как споразумението е „търговска тайна“.
Нито пък се споменава какво остава от ядрената програма на Великобритания, като се има предвид степента, в която CGN участва не в една, а в три нови централи.
Очаква се да бъде разрешено да продължи Сграда Hinkley Point C В комбинация с EDF, като се има предвид колко време двамата работят по проекта, макар че едва ли може да се счита за успешно сътрудничество – първото ново ядрено оръжие на Великобритания от три десетилетия скоро ще надхвърли бюджета с девет години и £7 милиарда.
Възможността за допълнителни забавяния е все по-вероятна, тъй като нов договор между EDF и правителството показва, че Hinkley може да не бъде доставен до 2036 г.
EDF основателно се страхува, че унизителното излизане на CGN от Sizewell може да ги накара да напуснат Хинкли в знак на протест, оставяйки дупка във финансиране от няколко милиарда лири, която французите не са склонни да запълнят.
След това има Брадуел, Есекс. В замяна на помощта за осигуряване на финансиране и ноу-хау за изграждането на Hinkley и Sizewell, CGN получи зелена светлина за изграждането и експлоатацията на трета централа, използвайки своя нетестван реактор само на 50 мили от Лондон. За пореден път правителството запазва мълчание, но може би е справедливо да се предположи, че този акт на индустриална лудост няма да се случи повече.
Така че идеята, че тази влакова катастрофа по някакъв начин е резултат от общоприето мислене или по някакъв начин представлява ядрото на енергийна стратегия, е откровено безсмислена.
Напротив, това е доказателство – ако нещо наистина е било необходимо – че целият подход от епохата на Осбърн към Пекин е бил грандиозно погрешен. Не трябваше изобщо да се разбираме с китайците, като не се съгласихме на сделка, която би подложила данъкоплатеца на такива наказателни плащания при излизане.
Вместо да разчита на Китай, Великобритания трябваше да развие своя собствена ядрена индустрия.
Тъй като това не се случи, трябваше да приветства китайците по същия начин, по който министрите се обърнаха към Huawei, за да помогнат за изграждането на критична телекомуникационна инфраструктура, преди да видят смисъл и там.
За съжаление Риши Сунак отново може да бъде намерен често да обикаля Китай. В следена отблизо реч на банкета на лорд-кмета в Лондон и речта на първия министър-председател за външната политика той обяви, че „златният век“ на отношенията с Пекин, който ококореният Озбърн си представяше, е приключил.
Но след това той продължи да говори на неясен и донякъде противоречив език за „силен прагматизъм“, показвайки, че все още не знае как да се справи с все по-авторитарния Си Дзинпин. Именно този вид объркано мислене ни вкара в тази каша на първо място.